Начало   к.к Семково   общ.Белица   Фотогалерия   Форумът на Белица   Читалище   Белица.com   Парк за мечки   Каталог Letovnik.com |   *Уеб дизайн  
Дата и час: Пет Авг 23, 2019 9:57 am


Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Информация за екопътека "Властелинът на планините"
МнениеПубликувано на: Пет Окт 17, 2008 2:19 pm 
Offline
Модератор

Регистриран на: Сря Окт 15, 2008 1:55 pm
Мнения: 43
Местоположение: София
Skype: kkeliov
Екопътека "Властелинът на планините"

От комплекс Семково маршрутът се изкачва на Вълча поляна през бялборова гора, след което слиза до Станкова река, а от там продължава през Горно Яворово и завършва при Центъра за реадаптация на танцуващи мечки. Обхождането на маршрута отнема 4 часа. По маршрута са изградени дървени мостчета, кула за наблюдаване на диви животни и за фотосафари, комбинирана със сеновал-хранилика, туристически заслон, обезопасено огнище и чешма. Пътят преминава през най-предпочитаните от мечката местообитания - широколистните гори, изпъстрени с открити поляни, богати на разнообразни горски плодове.

Между основните широколистни дървесни видове в Белишкия район са обикновеният бук, трепетликата и горунът. Буковите гори имат изключително висока природозащитна стойност, не случайно съществува понятието „климат на буковата зона”. Те са включени в Европейския списък на местообитанията, нуждаещи се от специална защита.

Изображение

Бреговете на Станковата река са обрасли с бяла елша, трепетлика, офика, явор, ела и смърч. Покрай нея могат да се видят големите листа на бялата овчарка и на такива красиви цветя като блатняка, обикновения и кървавочервения здравец, прасковолистната и едностранната камбанка, хойфеловия нежит, горската тинтява, крайснежното звънче, лечебната и червената медуница и жълтата и горската какула. На отделни места се откриват големите кълбести съцветия на панчичевата пищялка - балкански ендемит, включен в Червената книга на България.

Пътят е богат с любимата храна на мечката - вкусните горски плодове на шипката, на черната и червената боровинка. Цветята, разбира се, изобилстват по този маршрут. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, обикновената пришница, черновърхът, звезданата, червената детелина, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената луличка и белият равнец. В гората се откриват бялата съсънка, лечебното великденче, лечебната иглика, и пълзящото срещниче. Покрай пътя се виждат и жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, енчецът, зеленоцветният напръстник, пурпурният пренантес и др.

Често се срещат импозантните жилища на червените горски мравки, които са едни от основните подгласници на властелена на планините. Те строят над земята големи мравуняци, които понякога достигат до 2 м височина и до 3 м в диаметър, но основната част на гнездото им се намира под земята. Представителите на род Formica са санитарите на гората и са индикатори за състоянието на горските съобщества. Червените горски мравки са включени в международни конвенции и директиви за защита на дивата природа, както и в международни и европейски червени списъци и книги. Видът Formica rufa е защитен от българското законодателство.

Мравките заемат основен дял в разнообразната храната на мечките, заради богатството на хранителни вещества (предимно белтъчини) в тялото на насекомите. Но те не са достъпна храна. Лесно се намират мравуняците, но трябва да се преодолее защитата на мравуняка. Той се охранява от хиляди мравки войници с остри и много силни челюсти, притежаващи освен това химическо оръжие – мравчената киселина. Но явно гладът е по-силен и пролетно време, когато няма плодове и достатъчно храна, събудилите се от зимен сън мечки разравят мравуняците и се хранят с мравките, с техните яйца, ларви и какавиди. В много случаи по наличието на разровени мравуняци се съди за присъствието на мечки в даден район.

Мечката е най-едрият хищник от нашата фауна. Властелинът на планината се познава по следите от лапите му – задните приличат на отпечатъци на човешки стъпки, но за разлика от тях имат ясно изразени нокти. Дължината им издава възрастта и големината на животното. Мъжките достигат тегло до 350 кг. Мечките живеят до 30 години, обитават горите, но често посещават и планинските пасища. Властелинът на планината има нужда от покоя на дивите гори. Навсякъде, където гората е „опитомена”, мечката е отстъпила на цивилизацията. България е една от малкото европейски страни, която все още се радва на своите мечки. Тук са съхранени и последните представители на южноевропейските кафяви мечки – по-светли, по-дребни и по-малко агресивни от северните си роднини.

През цялата си многовековна история хората са били под магическото влияние на мечото присъствие. Малко животни са удостоени с такова митологично внимание. Според българските народни вярвания мечката е на границата между човешката и животинската природа. Но мечката е застрашен животински вид, съхраняването на популацията й е знак, че хората могат да се научат да пазят живота на Земята. Да научи повече за мечката, означава за човечеството да осъзнае по-добре своя собствен свят. В незавидното положение, в което властелинът на планините е поставен, той се превръща в символ на човешкия егоизъм и на вредата, която хората причиняват на цялата планета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron

Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group


Created and modified by: KKeliov Design © Всички права запазени 2008